Има нещо особено в утрините. В момента, в който отвориш сънените си очи вече разбираш, че започва нов ден, ново предизвикателство, нов шанс да подобриш "вчера" и да се доближиш с една идея до бъдещото по-успешно "утре".
Особени са онези утринни с мокър горски аромат, който те зареждат с приключенски дух и енергия за странстване из девствени, райски места.
А още по-безценни са тези с морските звуци и писъците на чайките, които сутрин настървено се карат за парченце хляб. Тогава ти се иска да станеш, да хукнеш към крайбрежието и да тичаш, тичаш докато сърцето ти започне да бие с най-дивия си ритъм.
Най-обичам обаче, неделните утрини. Тогава всичко сякаш се е укротило и е събрало сили да започне нова седмица. Тези утрини са специални, защото са изпълнени с топлотата на прегръдка, с наситен аромат на кафе с мляко, палачинки и домашно сладко от горски ягодки (за последното благодаря на мама : )
Особени са онези утринни с мокър горски аромат, който те зареждат с приключенски дух и енергия за странстване из девствени, райски места.
А още по-безценни са тези с морските звуци и писъците на чайките, които сутрин настървено се карат за парченце хляб. Тогава ти се иска да станеш, да хукнеш към крайбрежието и да тичаш, тичаш докато сърцето ти започне да бие с най-дивия си ритъм.
Най-обичам обаче, неделните утрини. Тогава всичко сякаш се е укротило и е събрало сили да започне нова седмица. Тези утрини са специални, защото са изпълнени с топлотата на прегръдка, с наситен аромат на кафе с мляко, палачинки и домашно сладко от горски ягодки (за последното благодаря на мама : )
No comments:
Post a Comment